Етап 2 : Кейптаун - Кохин
Разстояние : 4450 морски мили
Дни: 14 (за победителя)


Индийският фокус

Текст: Марк Чизнъл  


Когато се въведе новия състезателен курс – отвеждащ флотилията от Кейптаун към Индия – вместо към Австралия или Нова Зеландия – имаше голямо недоволство заради загубата на стария втори етап. Казваха че той е бил класическия тест за южните морета ... гигантските вълни, свирепите шквалове и черните нощи – в това е същината на състезанието.
Новият курс към Кохин беше много по-различен, отправяйки се на североизток от нос Добра Надежда. Това даваше 4450 морски мили през Индийския океан покрай райските острови Мадагаскар, Мавриций и Малдивите до върха на Индийския субконтинент – предимно срещу вятъра и при слаби ветрове – както показа проучването на един от тимовете.
Така че на четящите новините от www.volvooceanrace.org през първата седмица на втория етап, може да им се прости ако са мислели че се е получила някаква дупка в времево-просранствения континуум – ужасяващи Chinese gybes, счупен гик, повредена яхта и изтощени екипажи вкопчени в битка на взаимно изтощение. Но не, просто едно особено съчетание от метеорологични условия  в комбинация със състезателна  врата сложена на 58 градуса на изток, изпратиха флотилията в бясна гонитба  далеч на юг.

Началото бе не по-малко драматично – една голяма флотилия от яхти със зрители бе възнаградена със зрелищна обиколка на залива, приключила в традиционния “паркинг” при завета на Плоската планина. Незабележима в края на първия етап, тя побърза да демонстрира влиянието си преди флотилията да е напуснала града.
 По полуострова на нос Добра Надежда яхтите плаваха на зиг-заг срещу вятъра и първите печалби отидоха на страната на групата която се придържаше към брега, водена от двете яхти на Ericsson. Но PUMA и Green Dragon пробваха за втори път на запад и този път се получи.
Флотилията се спря в крайна сметка на десен tack, отправи се на югоизток при южен вятър, който постепенно се местеше на запад през първата нощ в океана и който се позасили. Те потеглиха бързо по него.
До вторник сутринта флотилията се раздели на две групи: след дребна структурна повреда, PUMA избраха да прекратят плътната надпревара с Ericsson 4 и сега водеха двете яхти на Telefonica и Delta Lloyd в група на север, а Ericsson 4 водеха Ericsson 3, Green Dragon и Team Russia на юг.
Южният океан реши че е време да покаже на някои кой е всъщност шефа тук. Green Dragon счупиха механизма на руля и попаднаха в ужасен Chinese gybe. Team Russia хванаха собсвените си беди в кадър и се получи доста драматичен репортаж, но освен гордостта и няколко платна нищо друго не пострада.
24 часа по-късно положението започна да изглежда далеч по-сериозно, когато един 50-възлов шквал мина през Green Dragon и гикът им се счупи. PUMA се забиха във вълна и се получи необичайно силен звуков ефект – нещо изпращя. Този път главната надлъжна рамка беше повредена, структурният гръбнак на яхтата бе прекършен. Кен Рийд обърна яхтата си на северозапад и намали скоростта, докато ремонтния екип се залови за работа. Иън Уокър и Green Dragon натиснаха, решени да приберат каквито точки могат при състезателната врата преди да се отправят на север към Индия и да могат да обърнат внимание на липсващия гик.

ЮЖНИЯТ ОКЕАН РЕШИ ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОКАЖЕ НА НЯКОИ КОЙ Е ВСЪЩНОСТ ШЕФА ТУК. GREEN DRAGON СЧУПИХА МЕХАНИЗМА НА РУЛЯ И ПОПАДНАХА В УЖАСЕН CHINESE GYBE. TEAM RUSSIA ХВАНАХА СОБСВЕНИТЕ СИ БЕДИ В КАДЪР

В крайна сметка всичко бе както винаги при силните ветрове – Ericsson 4 минаха първи през вратата, притискани през цялото време от Андерс Левандер и младият  (е, поне някой от тях) му тим на борда на Ericsson 3. Green Dragon докачиха третото място, а Team Russia демонстрираха духа си в юга с чевъртото. След тях дойдоха Telefonica Blue и Black – все още борещи се с бриза. Но те бяха доста по-близо до лидерите отколкото в края на първия етап, като флотилията обърна на север към по-топлите води и леките ветрове. PUMA трябваше да се задоволят само с една точка за седмото място, но успяха да поправят яхтата си и се върнаха във флотилията, докато Delta Lloyd грабнаха дървената лъжица.
Следващото препятствие беше ръбът на Индиско-океанския Антициклон, област със слаби ветрове, която всички заобиколиха по опашката на зоната с ниско налягане преди да обърнат на север към пасатите. Ericsson 4 запазиха контрола си в челото, гонени този път от Green Dragon, PUMA и Telefonica Blue, която се поокопити с успокояването на времето. Съотборниците им водеха третата група с Delta Lloyd и Team Russia най-отзад.
Вниманието се насочи към приближаващата Антициклонална зона, която препречваше пътя към Индия. И към края на първата седмица голямите конвекционни облаци породени от тропическата жега бяха във фокуса на новините, а не шкваловете на Южния океан. Ericsson 3 използва един облак за да задмине съотборниците си, след това Telefonica Blue се откъсна пред Green Dragon и PUMA изпозвайки друг.
Нещата изглежда се подобряваха за Бауве Бекинг и тимът му докато не им се счупи левия дагърборд и те започнаха да се носят на запад, отклонявайки се доста. Всяка от трите яхти зад тимовете на Ericsson беше повредена.

На сутринта на 25 ноември, по средата на втората седмица се усети горещия дъх на Антициклоналната зона – и мненията се разминаваха за това кой е най-бързия път през нея. Ericsson 4 си върнаха лидерството и бяха в централната група. Отдясно им бяха Ericsson 3, а отляво Telefonica Blue, PUMA и Green Dragon, които бързо се учеха как да опъват главното си платното без гик. Те искаха да продължат етапа без гика. Точно зад тази група бяха Delta Lloyd, които съставяха втората редица заедно с Telefonica Black на запад и Team Russia, които предпочетоха източна стратегия, надявайки се да пробият през една по-тясна зона от леки ветрове.
Заровете на Антициклона бяха хвърлени и дюшешът се падна на Ericsson 4.
 Те изчезнаха в един дъждоносен облак и излязоха от другата му страна на 30 мили напред. Ericsson 3 и Green Dragon водеха останалите, след тях Delta Lloyd, които догониха водещата група след забавянето си в Антициклона, задминавайки PUMA и кретащите Telefonica Blue. Бауве Бекинг и тимът му се озоваха далеч на запад. Прогнозите за времето вещаеха зла участ за тях и съотборниците им от Telefonica Black, докато Team Russia имаха поводи за оптимизъм.
Прогнозите за времето грешаха. Един порив на западен бриз нахлу и Ericsson 4 се изстреляха към Индия, бързо добивайки преднина от сто мили. Но Telefonica Blue бяха тези които хванаха следващия влак, отваряйки втора огромна дупка, докато остатъка от флотилията се мъчеха да се изтръгнат от хватката на Антициклона.
Да се каже че времето остана непредсказуемо не би било достатъчно, но нищо не можеше да спре парада на победителите за Ericsson 4 и Telefonica Blue. И с настъпването на третата седмица от етапа, целият интерес се насочи към плътната група борещи се за третото място. Ericsson 3 хладнокръвно запазиха дребното си преимущество и избраха индийската брегова линия, за да се качат на почетната стълбичка, оставяйки четирите яхти да си поделят долните места.
Не можеше да е по-оспорвана борбата когато слънцето изгря на първата декемврийска сутрин. Нищо не разделяше Green Dragon, PUMA и Delta Lloyd – решени на борба в оставащите по-малко от сто мили. Но Telefonica Black бяха намерили бриза, който да навакса изоставането им от 30 мили спрямо тази група и хвърляйки StealthPlay картата си на масата, изчезнаха от позиционните репортажи и се отправиха към брега. Там те хванаха първия морски бриз за деня и отплаваха покрай външната страна на трите яхти. PUMA ги преследваха безуспешно, а Delta Lloyd задминаха Green Dragon в борбата за шестото място.