МАЙСТОРСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ СИЛНИТЕ ВЕТРОВЕ

Етап1: Аликанте – Кейп таун
Разстояние: 6500 морски мили
Дни – 21 (за победителя)


“Обикновено тук не е така!” Това е клише за мореплаването но клишетата не стават клишета без причина, а това е такова, защото способностите на времето да изневерява на очакванията са неизчерпаеми.  Така че не бе изненада когато флотилията на Volvo Ocean Race бе посрещната от сиви, намръщени облаци и подъл североизточен вятър за старта на Етап 1

Поне беше бързо – може би дори твърде бързо за Бауве Бекинг и тези на борда на Telefonica Blue. Те се наклониха опасно след като счупиха the tiller рамо свързващо руля с кормилния механизъм. Бекинг обърна към брега при Кабо де Палос и намери по-спокойни води където да опита ремонт. Това ги отведе до Алгесирас в Гибралтарския залив където и двете рамена (по едно за всеки рул) бяха подменени. Те избраха минималното наказателно спиране от 12 часа за да извършат ремонта и това ги доведе до изоставане от 100 морски мили спрямо началото на флотилията.
Лидерите след Средиземноморието бяха Team Ericsson – Торбен Грел и Ericsson 4 изпреварвайки с малко Андерс Левандер и Ericsson 3 през протока Гибралтар. И двете лодки спечелиха от една стратегия на отиване към брега при залива на Малага. Но веднъж озовали се в Атлантика, те се попаднаха задълго в слаби ветрове, движейки се в обратна посока поради теченията. Бризът се усили от изток и догонващата група се отправи към протока в преследване, движейки се по към брега и в по-силния бриз. Ericsson 3 обърна на юг точно когато всички се сблъскаха с още безветрие. Междувременно, Ericsson 4 намери малко вятър и се прокрадна напред с горе-долу запазена преднина.
PUMA водеше гонката по бреговете на Африка, следвана отблизо от Telefonica Black, Green Dragon и Ericsson 3. Времето продължаваше да упорства. Всеки отдалечил се прекалено от африканския бряг губеше скорост.
Азорския антициклон се измести далеч на запад и това остави някои по-силни бризове по продължение на африканската брегова линия. Telefonica Blue ги използва максимално и успя да догони групата. Ericcson 4 и PUMA налагаха темпото най-отпред. И двете яхти влязоха навътре източно от Канарските острови – скипъра на PUMA, Кен Рийд обясни по-късно, че Торбен Грел и тимът на Ericsson 4 са тренирали повече от година в тези води и ако някой изобщо знае пътя из тях, това най-вероятно са именно те.
Рийд се оказа прав – единствената лодка минала западно покрай островите, Telefonica Black, видя изоставането си увеличено до над 200 морски мили. Но се задаваше Мусонния пад и старата мантра – никога не оставяй някой да влезе в Мусонния пад западно от теб – започна да изнервя навигаторите.
Докога африканския бряг щеше да продължи да е от полза? Никой не вярваше това да трае вечно. Първо Ericsson 4, после и PUMA,  се отказаха от преднината си в опит да се преместят на запад – само за да се върнат с опарени пръсти. Скоро се озоваха плавайки към островите Зелени Нос – нещо нечувано за Ericsson 4, но както се оказа, за добро. Тони Мътър се нуждаеше от лечение на инфектирано коляно и те успяха да го оставят на островите с цената на не повече от 50 морски мили.
Следващите които се опитаха да мръднат на запад, бяха Green Dragon – скипъра Иън Уокър вече беше поемал този път веднъж. Когато отминаха островите Зелени Нос те се отправиха отново на запад и този път задържаха курса. Таймингът им се оказа перфектен. Когато флотилията се сблъска с Мусонния пад, с над 250 мили между западния и източния си фланг, Green Dragon, които бяха на запад, излязоха най-добре. Стана както обикновено става – уроците на историята се повториха.

ТОВА КОЕТО ПОСЛЕДВА БЕ МАЙСТОРСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ В ГОНКАТА ПРИ СИЛНИ ВЕТРОВЕ ОТ ТОРБЕН ГРЕЛ И ЕКИПАЖА МУ, ВЪПРЕКИ ЧЕ БЯХА С ЧОВЕК ПО-МАЛКО. ПЪРВО ПОДОБРИХА РЕКОРДА ЗА 24-ЧАСОВО РАЗСТОЯНИЕ ЗА МОНОКОРПУСНА ЯХТА, ПОСЛЕ НАПЪЛНО ГО ЗАЛИЧИХА, ПОСТАВЯЙКИ НОВАТА ЛЕТВА НА 596.6 МОРСКИ МИЛИ.

(По-) старите вълци от PUMA и Ericsson 4 видяха откъде духа вятъра (или по-скоро откъде не духа) и се втурнаха на запад. Това спаси и двата, и те последваха Green Dragon през вратата при Фернандо де Нороня – Торбен Грел изпреварвайки Кен Рийд с едва 17 минути. За разлика от тях Ericsson 4 понесоха поражение – те бяха практически зад PUMA (и преди Ericsson 4) когато навлязоха в Мусонния пад, но продължиха да плават на юг вместо да отидат на запад, следвайки Green Dragon. Така минаха едва шести през вратата.
Към основната група се присъединиха при Фернандо де Нороня и Telefonica Black, които минаха страхотно през Мусонния пад. Лидерите минаха в точно обратния ред, по който бяха финиширали в in-port състезанието. И при еднакъв брой точки за вратата, се получи петорно равенство.
Но когато флотилията се отправи на юг, фокусът се обърна към циклон идващ от
 Бразилското крайбрежие. Това бе тест на чистата скорост на яхтите и по-добре финансираните тимове получиха преимущество пред Иън Уокър и късно стартиралата Green Dragon, пусната на вода едва няколко месеца преди състезанието.

Имаше и едно последно тактическо изпитание - Южноатлантическия антициклон се вклиняваше в пътя им към ниското налягане. Изоставащата половина на флотилията започна да прекосява ъгъла, рискувайки с безветрието за да спести разстояние и да застане на позиция. След дни на напрегнато очакване студеният фронт най-накрая мина от запад на сутринта на 28 Октомври. Той изтласка изоставащите към главната група, но това не засягаше Ericsson 4.
Това което последва бе майсторско изпълнение в гонката при силни ветрове от Торбен Грел и екипажа му, въпреки че бяха с човек по-малко. Първо подобриха рекорда за 24-часово разстояние за монокорпусна яхта, после напълно го заличиха, поставяйки новата летва на 596.6 морски мили.
Призори, флотилията не се отърва без драскотини когато студеният фронт ги връхлетя. Това принуди всички без Ericsson 4 и PUMA да се отклонят на юг за да потърсят вятър който да ги отведе до Кейптаун. Ericsson 3 се справи най-добре и успя да изпревари повредения Green Dragon за третото място. Драконите докуцукаха до финала четвърти по вода (станаха трети след като се приложи наказанието на Ericsson 3) с разбит keel fairing след сблъсък през нощно време. Нямаше структурни повреди, но увеличения драг им коства 10 процента от скоростта в последните 1000 мили.
Telefonica Blue финишираха пети – добра компенсация на пит-стопа им в Гибралтар. Но можеше и да е по-добре.
Team Russia се промъкнаха шести, печелейки от предимството да запазят яхтата си непокътната. И въпреки че Delta Lloyd пофлиртуваха с това да са сред водачите на флотилията при африканското крайбрежие, те прекалено много си харесаха доскоро печелившата комбинация и задълбочиха грешката by pulling a jumper strut при Мусонния пад. Но Telefonica Black имаха дори по-лоши премеждия. Откъсна им се лопатката на руля. Загубата на контрол при висока скорост влоши щетите, откъсвайки бушприта им. Те се добраха последни до финала.